Когато държавата натиска неудобните: защо заставам в подкрепа на Ивелин Михайлов, „Исторически парк“ и хората на „Величие“
Всяка институция има задължение да следи за спазването на закона. НАП, прокуратурата, контролните органи и всички структури на властта трябва да работят, когато има сигнали, съмнения или нередности. Това е нормално в една правова държава.
Но има една тънка, много опасна граница — границата между законен контрол и институционален натиск. Между проверката като инструмент за справедливост и проверката като средство за сплашване. Между държавата, която служи на обществото, и държавата, която започва да мачка онези, които са неудобни.
И точно тук е моят голям въпрос: защо в България толкова често ударът на институциите се стоварва най-силно върху хора, които строят, създават, говорят открито и отказват да се подчинят на удобния политически ред?
Днес заставам ясно и открито в подкрепа на Ивелин Михайлов, на „Исторически парк“ и на хората около „Величие“, защото виждам не просто спор около един бизнес проект или една политическа формация. Виждам по-голям проблем — отношението на държавата към българския предприемач, когато той стане независим, разпознаваем и политически неудобен.
Но и без да има връзка бизнеса с политиката става ясно, че терминал 2 става най-вероятният изход за хората на малкият бизнес и предприемчивите българи, които не намират разбиране и напускането на България е необходимото спасение за тях и техните семейства.
Светът е пълен с българи, които по-един или друг начин са били обект на натиск или рекет от страна на местните велможи вкоренили се дълбоко в народната снага и смучейки на воля от и без това измъченото и трудно ежедневие на обикновеният човек.
Не един и два са случайте, когато не се преклониш пред омбашията да ти се стовари целия държавен апарат на главата и така да те накарат с "учтив натиск" да приемеш каквото ти се предлага и да станеш техен роб завинаги.
„Исторически парк“ не е просто търговски обект. Това е идея, която се опитва да върне българската история, култура и самочувствие в центъра на обществения разговор. Може някой да харесва проекта, друг да го критикува — това е нормално. Но не е нормално всеки по-голям български проект, който не е роден под чадъра на познатите зависимости, да бъде атакуван, очернян и поставян под постоянен натиск.
За справка има много проекти за които се знае, че има явна кражба и несъответсвие към закона, но те са близки на кръгове до властта или темподобни, там дори и не се помисля да се проверява.
Обвинения и внушения има. Но в една правова държава вината не се произнася от телевизионни студиа, от политически противници или от шумни кампании в медиите. Вината се доказва по законов ред, с факти, с документи и с окончателни съдебни решения.
А когато за това, че около Исторически парк всичко е наред и не се виждат нередности заради които да се повдигне обвинение и проверката се прекратява, това не се приема и се възобновява поредното посегателство срещу парка и свързани лица.
Затова за мен е тревожно, когато срещу един човек, един проект и една политическа общност се създава усещане за координиран натиск. Когато НАП и други институции се появяват в публичния разказ не просто като контролни органи, а като част от по-широк механизъм за притискане. Когато обществото не получава спокойна, ясна и прозрачна картина, а поредица от внушения, страх и публично заклеймяване.
Не защитавам беззаконие. Не толерирам укриване на данъци. Напротив — ако има реални нарушения, те трябва да бъдат доказани по законен ред. Но точно затова настоявам институциите да бъдат еднакво строги към всички, а не избирателно активни само срещу неудобните.
Защото в България има достатъчно големи проблеми, които години наред остават без истинска институционална енергия — корупция, монополи, зависимости, обществени поръчки, източване на публичен ресурс, обръчи от фирми, политически чадъри и мрежи от влияние. И когато обикновеният човек вижда как срещу едни държавата действа светкавично, а срещу други мълчи с години, доверието в справедливостта се разпада.
Ивелин Михайлов може да бъде харесван или не. „Величие“ може да бъде подкрепяно или критикувано. Това е част от демокрацията. Но демокрацията не означава институциите да бъдат използвани като бухалка срещу онези, които нарушават комфорта на установената система.
Българският бизнес не може да се развива в среда, в която всеки по-смел проект рискува да бъде смазан не от пазара, а от страх, административен натиск и публично очерняне. Предприемачите трябва да бъдат контролирани, но и защитени от произвол. Държавата трябва да събира данъци, но не трябва да създава усещане, че данъчната администрация може да бъде използвана като политически инструмент или част от завършека на криминална структура.
Днес въпросът не е само за Ивелин Михайлов, Киро Брейка, Павел Стоименов и безброй други мишени на задкулисието. Въпросът е за всеки българин, който иска да започне бизнес. За всеки, който иска да изгради нещо различно. За всеки, който не иска да бъде зависим от партии, кръгове, посредници и „правилни“ хора.
Ако днес мълчим, когато натискът е върху един човек, утре същият модел може да бъде приложен срещу всеки друг. Срещу малкия търговец. Срещу семейната фирма. Срещу земеделеца. Срещу журналиста. Срещу гражданска организация. Срещу всеки, който дръзне да има мнение, позиция и независимост.
Моята позиция е ясна: подкрепям Ивелин Михайлов, защото виждам в този случай не просто лична битка, а битка за принципи. Подкрепям „Исторически парк“, защото България има нужда от проекти, които говорят за история, идентичност и национално самочувствие. Подкрепям хората на „Величие“, защото в политиката трябва да има място и за гласове, които не са удобни на статуквото и е единствената партия която е била парламентарно представена и не се е възползвала от народа по никакъв начин.
Подкрепям Киро Брейка които има вече 12ти запор по сметките си и трезорите си защото казва онвова което мисли без да го пречупва в лицемерие и да лустросва и без това изкривеното ни ежедневие. Имаме нужда от повече истина, повече примери за подражание без значение от партиината принадлежност, раса и материално положение на човека, защото ето такива примери разместват пластовете, и дават глътка въздух на подтиснатата българска демокрация и свобода на словото. Именно добрият пример ще накара заспалото българско общество да прогледне и да се върне там където всичко беше нормално и прилично.
Но най-вече подкрепям правото на всеки човек да бъде третиран справедливо. Без предварителна присъда и осъждане. Без институционална показност. Без медийно линчуване.
България няма да се оправи, ако мачка активните си хора. Няма да стане по-богата, ако унищожава предприемчивите. Няма да стане по-справедлива, ако институциите ѝ се възприемат като оръжие срещу неудобните.
Та нима същите тези "неудобни" не искат просто да създават и градят бизнес и така да плащат повече данъци и осигуровки в и без това изтънялата кесия на държавата.
Истинската държава не се страхува от силни личности, силни идеи и независими проекти. Истинската държава ги проверява честно, но и ги оставя да работят. Защото България има нужда не от повече страх, а от повече смелост, повече справедливост и повече свобода за хората, които искат да създават.
Истинската държава създава условия бизнеса и обикновенните хора да се развиват и работят без граници и без намеса, държавата трябва да следи процеса като невидим качествен контрол и едва когато има реален проблем да опита да реши проблема така че да бъде в интерес на всички, безгрешни хора НЯМА...
Защото ако държавата започне да мачка онези, които строят, утре няма да остане кой да гради България.
Коментари
Публикуване на коментар