В последните часове станахме свидетели на поредната координирана вълна от заглавия срещу Исторически парк и неговия създател Ивелин Михайлов. В един глас редица медии побързаха да обявят, че паркът „затваря“, че „краят е дошъл“ и че един от най-мащабните частни културно-исторически проекти в България приключва.
Само че това не е истината.
Истината е, че Исторически парк не е затворил врати. Истината е, че само преди дни — на 20 и 21 юни — паркът отбеляза своя седми рожден ден с двудневна празнична програма, исторически възстановки, български фолклор, занаяти, концерт, прожекция на историческа продукция и празнична заря. Това не са признаци на обект, който умира. Това са признаци на място, което продължава да живее, да събира хора и да напомня за българската история.
Проблемът е друг. Проблемът е, че част от медиите взеха отделни думи от емоционално изказване на Ивелин Михайлов, извадиха ги от контекст и ги превърнаха в удобна сензация. Вместо да обяснят, че става дума за промяна на посоката, за нов модел на развитие и за по-прагматичен подход към бъдещето на проекта, те избраха най-лесното: заглавие, което удря, внушава и настройва.
Така се прави медийна атака. Не чрез пълната истина, а чрез половин истина. А половин истина често е по-опасна от откровена лъжа.
Исторически парк от години е трън в очите на определени политически и медийни кръгове. Защото той не е просто туристически обект. Той е символ. Символ на българска памет, на опит за национално самочувствие, на частна инициатива, която не чака държавата да построи нещо вместо нея. И точно затова срещу него се води толкова настойчива кампания.
Може човек да харесва или да не харесва Ивелин Михайлов. Може да подкрепя или да критикува политическите му позиции. Това е нормално в едно свободно общество. Но не е нормално медиите да превръщат политическата си неприязън в „новина“. Не е нормално всяка трудност около Исторически парк да бъде представяна като окончателен провал, а всеки успех — да бъде премълчаван или омаловажаван.
Защо същите тези медии не показаха с такава енергия хората, които посещават парка? Защо не показаха семействата, децата, възстановките, занаятите, историческите сцени, труда на десетки хора? Защо не разказаха за рождения ден, за празничната програма, за културната стойност на мястото? Защо винаги се търси черното, а когато има нещо българско, съградено с усилия, то трябва да бъде осмяно, ударено и обявено за приключило?
Отговорът е ясен: защото Исторически парк не се вписва в удобния разказ на тези среди. Той не е проект, който може лесно да бъде поставен под техен контрол. Той е различен, неудобен и затова трябва да бъде обезличен.
Но въпреки всичко Исторически парк стои. Стои край село Неофит Рилски като материално доказателство, че българската история може да бъде представена красиво, въздействащо и достъпно. Стои като място, където децата могат да видят не само учебник, а жива картина на миналото. Стои като напомняне, че националната памет не е отживелица, а основа, върху която се гради бъдеще.
Да, проектът може да има трудности - при цялото това медийно затриване дори и големите банки падат. Всеки голям проект има трудности. Да, може да има нужда от промяна, преструктуриране и нова посока. Това не е провал. Това е адаптация. В бизнеса, в културата и в обществения живот оцеляват тези, които умеят да се променят, без да предават основната си идея.
А основната идея на Исторически парк е ясна: България има история, с която може да се гордее.
Затова нека не позволяваме на медийната злоба да бъде по-силна от фактите. Не паркът затваря. Затваря се поредната страница от една дълга кампания на внушения, омраза и преднамерено тълкуване.
Исторически парк има нужда не от злорадство, а от справедлива оценка. България има нужда не от медии, които чакат някой български проект да падне, а от общество, което умее да разпознава труда, смелостта и родолюбието.
И ако някой днес бърза да обяви края на Исторически парк, може би е добре първо да отиде там, да види хората, да види мащаба, да види историята — и чак тогава да пише присъди.
Защото Исторически парк не е просто място. Той е изпитание за това дали българите още могат да защитават нещо свое.
И ако това са около 100 000 българи подкрепящи Ивелин Михайлов и партия Величие, нека те и техните семейства да имат право да изберат какво обичат,харесват или за какво си дават парите, все неща които не влизат в работата на държавните служби или мафията управлявана от Баце, Гъци и хората от кръга на Капитал.
Коментари
Публикуване на коментар